Разнообразието на шрифтовете
Футура (Futura)
Вдъхновени от холандското движение Де Стейл (De Stijl) и руския конструктивизъм, Шрифтът Футура (Futura) е отражение на девиза от 20-те години на миналия век: формата определя функцията. Той е създаден от немския художник и педагог Паул Ренер (1878-1956). Ренер внедрил елементарните геометрични форми в шрифтовия дизайн и го конструирал , използвайки единствено пергел, триъгълник и линийка. Самото наименование на набора предполага, че това е шрифтът на бъдещето.
Футура и много други шрифтове в стила гротеск като Helvetica, Univers и др. били обожавани от всички в края на 20-те и 30-те година и се тълкували като изражение на съвременността и индустриалната култура.
Футура се използва и днес от графични дизайнери заради суровата геомeтрия и простота на формите.
Гарамон (Garamond)
Наричат XVI-ти век златният век на френската типография. Френските издатели и печатари от това време пускали най-изискани книги, използвайки шрифтове от т. нар. стар стил. Клод Гарамон (Claude Garamond) бил гравьор, чиито шрифтове се появили в книгите издавани в Париж в 30-те години на XVI век и достигали най-високи равнища на художествено съвършенство.
Шрифтът Garamond - един от най-популярните шрифтове на нашия век - може да се използва в целия спектър на съвременния графичен дизайн - от книги и акредитации до реклами и външно оформление.
Баскервил (Baskerville)
Когато в 1750 година в Бирмингам английският печатар и типограф Джон Баскервил (John Baskerville, 1706-1775) отворил своя печатница, той започнал да търси начини за постигане на съвършенство в типографията, подобрявайки шрифтовете, печатарските машини, мастилата и хартията. Шрифтове за Баскервил изсичал постоянният му гравьор Джон Хенди (John Handy), работил при него поне 28 години.
През XVIII век се наблюдава постепенна еволюция във формата на шрифта. В началото на века доминира отворената антиква от стария стил, като например шрифтовете на Уилям Каслон (William Caslon), а в края на столетието тя била заменена от антиквата в нов стил на Джамбатиста Бодони (Giambattista Bodoni) и Фирмен Дидо (Firmin Didot).
Баскервил се опитвал да усъвършенства шрифтовете на Каслон чрез увеличаване на контраста между дебелите и тънките линии, правейки засечките по-остри и тънки, променяйки наклона на осите на овалите в кръглите знаци към по-вертикален
Макар шрифтовете на Баскервил да не били популярни в Англия, те били приети с възторг във Франция.
